Тя уши байрака. За българското национално знаме

На 6 май, утре, в 11 часа сутринта, при условие че времето е благоприятно, ще се проведе церемонията по приемането на знамето на българското опълчение от III дружина и ще бъде отслужен молебен. Командирът на III дружина трябва да избере най-достойния унтер офицер за важната роля на знаменосец!

Тази кратка и ясна заповед следва военните правила и все пак събитието, което зависи от доброто време, остава вълнуващо до днес. Времето действително било прекрасно. Художникът Николай Оренбургски е изобразил слънчевия ден през май; младежите в строя като опълченци; Самарското знаме развято от пролетния вятър; българските селяни правещи кръстен знак; група развълнувани граждани дошли да станат свидетели на този свещен момент.

През април 1877 година голяма делегация начело с кмета на руския град Самара Ефтим Кожевников и известният славянофил Петър Алабин тръгват към Плоещ, където се намира българското опълчение. На 23 април те пристигат в Москва, където знамето е поставено над мощите на свети Алексей – покровителя на Самара. Император Александър II също отдава почит пред светията и целува знамето. Делегацията достига Плоещ четири дни по-късно - на 4 май - получава благодарствен адрес от името на българската общност в Румъния и Русия.

На 6 май 1877 г., точно в 14:00 ч., започва тържеството. Знамето първо се заковава за освещение и последователно му се връчват честта да бъде развято – главнокомандуващият велики княз Николай Николаевич поставя първия пирон следван от сина си Николай Николаевич младши и други високопоставени лица, а после идват български представители като свещеника Петър Драганов и стария войвода дядо Цеко произнасящи молитви за победа и освобождение за България. След освещаването главнокомандуващият го развява пред командира генерал Столетов, който пък го подава новопризования знаменосец унтер офицер Антон Марченко.

Това знаме продължава да бъде пазено като ценност до наши дни και само излиза при значими празници. Всеки българин е запознат с него още от училище. Обаче малцина са тези които познават друго важно знаме дарено два дни по-късно – на 8 май 1877 г., когато Иван Параскевов Петков представя својата дъщеря Стиляна пред върховния командир със специалното намерение да дарят флаг за българското опълчение от името на общността им в Браила. То никога не участва във бойни действия но съдбата му предоставя дълговечност - ставайки основа за националното ни знаме.

Историята зад това второ знаме както самите негови творци включително четиринадесетгодишната момиче работило по него също би трябвало да бъде позната у всяко училище сред всички българи.