Между Дунав и Черно море, или пет години в България

Хенри Баркли прекарва дванайсет години в Турция – първите пет от които започват скоро след Кримската война, а останалите седем са в по-късен период. Той е назначен за инженер на българската железница и има възможността да опознае страната и нейните жители, като записва наблюденията си с лекота и интерес, без да взема страна. Баркли забелязва както негативни, така и положителни черти у християните и мюсюлманите, но проявява особена критичност към турските чиновници – от губернатора до палача.

Неговата книга „Между Дунав и Черно море“ предлага много информация за българския народ, тяхната природа и обичаи; тя е както увлекателна, така и поучителна.

* * *

Според него най-добрите местни работници са били българите – те притежавали интелигентност и способности. С подходящо обучение те можели да постигнат всичко. За съжаление обаче единственото им образование било предоставено в канцелариите или магазинчетата на левантинските търговци в Константинопол и други големи градове. Там търговският морал бил толкова покварен, че често нямали друг избор освен да се превръщат в мошеници. Честният човек бил смятан за глупак; а когато някой бъде наречен гений, това означавало просто че той е по-умел лъжец или успешен измамник спрямо своите съседи.

Хенри Баркли