Франция при Наполеон. Революцията. Консулството. Империята

„Броят на произведенията, посветени на Наполеон и неговата Първа империя във Франция, вероятно надхвърля числеността на войниците в неговите армии. Епохата на Наполеон е време на значителни политически, социални и икономически трансформации не само във Франция, но също така в Централна и Западна Европа. Това са години, през които армията произвежда генерали по-бързо от темпа, с който жените раждат деца.”
- Андре Мороа

***
Драматичните събития около френската армия през 1812 година - инвазията в Русия и последвалото отстъпление, което се превръща в бягство, както и героичната защита на родината от руския народ, представени от Михаил Лермонтов в поемата "Бородино" и Лев Н. Толстой в романа "Война и мир", добиват статут на литературна класика.
Талантливият художник Давид оставя след себе си великолепни портрети на Наполеон за бъдещите поколения, а Бетховен му посвещава своя "Героична симфония". Гьоте е впечатлен от гения му; той изразява симпатии към него и забранява на сина си да участва във войната срещу него през 1813 година. Хайне проявява съчувствие към страданията му вследствие действията на англичаните по време на изгнанието му на остров Света Елена. Според Стендал, който достига до Москва с френската армия през 1812 г., входът й във Венеция през 1797 г. бележи края на героичния период в живота на Наполеон Бонапарт."