Йордан Радичков. Интервюта
Издателство: | Нике |
Година на издаване: | 2025 |
Дата на издаване: | 2025-02-07 |
ISBN: | 9786199093474 |
SKU: | 58053630016 |
Тегло: | 266 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 15 лв. |
„Йордан Радичков. Интервюта“ е сборник, който обединява най-запомнящите се беседи с писателя от началото на 60-те до средата на 90-те години. Книгата включва 24 интервюта, проведени за телевизия и печатни медии, както и снимки от живота на автора.
В тези разговори Радичков разказва за своето детство и семейството си, споделя фантастичните си и почти нереални ранни спомени, говори за българския фолклор, театъра и литературата, като също така разглежда теми свързани с българската душа и родината.
Той подчертава: „Човек трябва да вярва в собствените си безкрайни сили и енергия; способен е да обхване целия свят само с ръка — дори водата може да пусне. Колкото по-дълго запази това лудо оптимистично настроение и силна вяра у себе си, толкова по-дълго ще остане жив. Разбира се, животът изглажда острието му подобно на речните камъни; но колкото повече човек се бори срещу всичко пречещо му по пътя, толкова по-далеч стига.“
Интервютата разкриват сложността на личността на Радичков. Тези които го интервюират отбелязват нуждата от смелост или известна доза лекомислие при работа с него. Отговорите му са винаги изпълнени със специфичното чувство за хумор характерно за автора и неговата голяма привързаност към хората.
Освен това читателят получава уникален поглед върху творчеството му — обсъждат се бъдещи проекти, прозаици текстове и пиеси а също така малко известни аспекти от живота му.
В словесната игра между въпросите излизат герои от произведенията на Радичков – те сякаш седят около масата на живота наред с него за да дебатират важните философски теми. Селото като концепция заемa централно място в дискусиите — отношението към родния край и неговите жители.
Радичков казва: „Нашият народ има имена за всяко дърво, трева или цвете; всяка горска поляна или птица носи име – уважили сме всеки кът от нашата земя тъкмо както даваме имена частямoт човешкото лице… Затова мисля че трябва да гледаме земята ни както лицето си – право в очите… И ако видим нещо грозно там — осъзнайте че самият аз ставам грозен.“
.
.