Нищетата на мозъка

Според Савелиев, ние използваме интелекта си, за да разрешим основния проблем, пред който е изправен всеки жив организъм на Земята: оцеляването с цел предаване на генетичната информация към следващото поколение. Поради това възприемаме реалността около нас през призмата на биологичните импулси.

Много хора могат да смятат този подход към изучаването на човешкия мозък за циничен, но той предоставя ясна рамка за обяснение на съществуващото противоречие в обществото – че най-добрите идеи за едно общество често конфликтуват с биологичните стремежи на неговите членове.

Авторът подчертава как преследването на индивидуалните биологични цели служи като основа за формирането на общности. Човекът, подобно на всяко друго живо същество, търси полезни взаимодействия чрез обмен, симбиоза и дори паразитизъм. Въпреки това борбата за ресурси от страна на индивидите е неморална и егоистична по своя характер, което поставя под въпрос социалното сближаване.

Това помага да се разбере защо системи без явна биологична перспектива са обречени да се самоунищожат (както стана с СССР) и защо политиците от години обещават сходни неща - по-малко работа и повече доходи. За успешен изборен резултат е достатъчно просто да предложиш повече „биологични бонуси“ от конкурентите си.

Григор Сарийски