Върху етногенезата на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците

Книгата разглежда основните теории относно неясния произход на албанците, каракачаните, куцовласите и румънците, както и факторите, които ги свързват. Изтъкнати са множество недостатъци на най-разпространените хипотези за техния произход. Най-сериозният от тях е фактът, че единствено славяните се считат за външни заселници в Западните Балкани през Ранното Средновековие. Авторът предлага редица доказателства, които позволяват преодоляване на този недостатък.

Много съвременни изследователи оспорват старата теория, според която албанците (известни като шкиптари) произхождат от малка част от античните илири. Тази езикова и противоречива хипотеза предполага значителна латинизация и славянизиране на определена група илири без влияние от старогръцкия език или масивните средновековни нашествия на готи, хуни и прабългари. В настоящото изследване са представени 12 актуални научни открития в области като историография, археология и етнография, които поставят под съмнение валидността на тази теория. Посочени са 40 оригинални албански думи с източно-иранска етимология; 43 двойки когнати между албанския и осетинския език; както и 12 тройки когнати в албанския, осетинския и унгарския език. Това явление може да бъде обяснено с наличието на значителен източно-ирански компонент в тези три языка.

Освен многобройните примери за влияния от иранийската култура са посочени седем ключови термини (религиозни понятия и календарни термини), които имат аналогии в прабългарските терминологии.

Тези данни ни дават основание да предложим нова концепция относно взаимодействието между субстрата (автохтонното население) и суперстрата (по-късно заселилите се народи), което довело до формиране на новата народност – шкиптарите. Античното местно население било отслабено след многочислени нападения по време на средновековието във връзка със заселването именно на славяни και Куберови прабългари.

Етногенезата при каракачаните și куцо-власите протича през средновековието южно от Епир до планината Пинд. Има предположение за включване към техния състав точно тамошните кутригури "номади". През края на X век повечето куцо-власи (известни още като Асяни) мигрират към Мизия و участват активно във възстанието през 1185 година в Търново преди да се преместят северно от река Дунав през XIII век – така започва развитието на румънската народност và държава.