Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления

Книгата изследва божествата на съдбата в митологиите на различни култури. Тези божества се проявяват по многообразен начин – като групи от богини или индивидуално. Някои от тях носят благословия, докато други внушават страх; те могат да дарят живот или да доведат до смърт, да бъдат обичащи или наказващи. Всички тези образи водят към древния архетип на Великата майка-богиня.

Авторката анализира еволюцията на концепцията за съдбата, нейните персонификации и имената, с които тя и свързаните с нея божества са обозначавани в различните езици.

Изучени са множество мотиви, свързани със съдбата – предене и тъкане, текстът като тъкан, връзки и възли за извършване на магии.

Тази разходка през света на митовете достига дълбоко корените си в палеолита и неолита. Авторката задава въпроси относно същността на божествата на съдбата: защо те са три, защо женски фигури и какъв е техният взаимоотношение с архетипа на Великата майка.

Мая Александрова работи като доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и провежда лекции по общо езикознание, балканско езикознание и социолингвистика. Интересите ѝ включват изследвания върху митологичните традиции и етнолингвистиката в широк контекст. Следващите ѝ проекти ще се фокусират върху митологията от Древния свят: Близкия Изток, Египет, Индия, Древна Гърция и Рим; след това ще разгледа траките както и германците, келтите, балтските народи και славянските общества.

„Божества на съдбата“ представлява най-значимият труд в сферата на сравнителната митология написан от българин; той може да бъде сравнен с класически произведения като „Златната клонка“ от Джеймс Фрейзър или „Маските на бога“ от Джоузеф Кемпел.