Спомени за войната

Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на термина. Той разкри пред своите сънародници Истината и публикува кратка книга, която след излизането си преобрази читателите. [...]
Да приемем Никулин за прав е да означава, че всички упорито наложени представи за войната са лъжливи и безсъвестни. Той ясно демонстрира как съветската власт е водила битки с външния враг, превръщайки „свещената война“ в масово унищожение на руския народ с цел запазване на партийната номенклатура.
~ Кирил Александров, историк

Тази книга е впечатляваща! Авторът – научен сътрудник от Ермитажа и доктор по науки – сам е преживял ужасите на фронта. В нея той споделя за убийствата и собственото си оцеляване. Безпощадно описва цялата мизерия на войната както към себе си, така и към цялата съветска армия. Никулин вярва в Бога – вероятно писането му представлява форма на покаяние. [...]
Книгата е изключителна - откровена и ужасяваща. Разказаното в нея представлява важна част от нашето минало – тематика рядко разглеждана, малко известна, но все пак реалност.
~ Даниил Гранин, писател

„Спомени от войната“ се утвърди като основното книжно явление през последните десет години – единствена книга толкова труднодостъпна до момента. На панаира за нехудожествена литература в Москва хората тъжно коментираха: „Никулин? Свърши още вчера“. Продавачите в Ермитажа отчаяно чупеха пръсти: „Отдавна го няма при нас; очакваме ново издание“. На следващия панаир ситуацията се повтори: второто издание беше продадено още на втория ден.
И всичко това стана без никакви рекламни кампании или промоции; хората научаваха за книгата по традиционния начин - чрез устните предания между приятели и познати.
~ Олга Лебедушкина, списание „Дружба народов“