На мегдана, на двете чешми

Житейските разкази, съдържащи се в тази книга, са документирани по време на антропологична практика от студенти специализиращи „Културология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през лятото на 1997 година. Основната цел на проекта беше да проучи нагласите и възприятията за миналото сред жителите на села, чиито вътрешни структури постепенно изчезват под влиянието на модернизацията през последните десетилетия на XX век.

През годините си съществуване през този век, село Искър не е успяло да развие своя собствена история. Тази книга обединява множество биографии на неговите жители и така над отделните фрагменти от човешките истории изпъква колективната памет за значимото и ценното във времето, което е преминало.