Българи, италианци, Ватикана / Bulgari, Italiani, Vaticano

Фондацията ТАНГРА ТанНакРа и свързаният с нея Център за изследвания на българите осъществяват свой издателски проект вече трета година. През 2000 и 2001 г. той беше подкрепен от проучвания на различни автори, които разгледаха връзките между българи и евреи, както и между българи и арменци. В контекста на проекта се възприема гледната точка, че тези общности са част от нас самите в променени условия и културно-историческа среда. Такъв подход избягва натоварването с характеристиките на разнообразните видове памет, особено етническата памет, която играе роля в социалното поведение на народите. Историческата памет е форма на познание, която цели да представи основната цел на човешкия живот – интелектуалния и морален напредък; тази цел е историческото добро. Според това разбиране доброто представлява идеал, дълбоко заложен в стремежа към благородство и съвършенство у човека. За жалост тези почти неизчерпаеми ресурси често остават потискани от различни идеологии и обстоятелства. Затова всяко завръщане към качествения съвместен живот между народите означава възраждане на стари забравени добродетели или създаване на нови такива – сигурна предпоставка за партньорство при добра воля.

През вековете взаимодействията между културите показват как историческото добро може да води до взаимно обогатяване. Изучаването на отношенията между България, Италия и Ватикана предоставя важни уроци именно по този въпрос. Актуализацията им настъпва в периодa когато Европа се объединява а интеграционните процеси стават глобални.

Книгата включва материали от автори по темата със стилово разнообразие - един раздел предлага разказ написан от Божидар Димитров, докато друг акцентира върху припомнянето направено от Пламен Павлов и Асен Марчевски; така повествованието сменя формата си за да подчертае значими събития личности.

С оглед многогодишния интерес към темата книгата съдържа селектирана библиография както хронологична таблица подготвена от Георги Владимиров.