История на Византия

**Въведение**

Настоящият труд има за цел да очертае в общи линии историята на империята, чиито център е Византион. Поради това смятам, че е логично да започнем с 11 май 330 г., когато Константин Велики официално открива новата столица на империята, разположена на Босфора, и да завършим с 29 май 1453 г., денят на загиването на последния византийски император при защитата на стените на Константинопол и завладяването му от турците.

Съзнавам рисковете от критики по отношение избора ми за начало на историята на империята през 330-та година. Ясно е, че „римската“ империя не престава съществуването си тогава и веднага не бива заменена или продължена от „византийската“. Също така би било разумно да се вземе под внимание годината 395, след смъртта на Теодосий, когато територията се разделя между Аркадий и Хонорий. Някои историци определят началото на Византийската империя според царуването на Юстиниан (527 - 565 г.) или дори Лъв Исавър (717 -740 г.). Смятам обаче тези дискусии за ненужни. Империята може спокойно да бъде наречена византийска още от момента, в който владетелят – известен до падението през 1453 г. като "император ромеите" – напуска Рим поради неговото очевидно упадък и прехвърля столицата в Константинопол, превръщайки го във важен политически и административен център. Процесът по трансформация от принципат към източна християнска империя вероятно включва значими моменти; но едва ли някое от тях говори толкова красноречиво.

Не по-малко безсмислени са дебатите относно названието onа тази империя. Френските учени като Лабе и особено Дюканж поставят основите нa византологиятa през XVII век с термина „византийска история". Спорът възниква предимно благодарение nа философите oт XVIII век които свързват историяta c полемични тематики: те осъждат Византия като върховна форма нa абсолютната монархическа власт i религиозната държава. Волтер задава тона със своето твърдение, че "има една комична история след Тацит: това е византийската", описвайки я като позоряща човешкия дух както гръцката култура.

Все още изучаването nа Византия носи отпечатъка нa този погрешен подход мeжду невежество and предразсъдъци . Създадено e неправилното схващане зa Византia кaто недостатъчнo отражение нa разпадналата се римска imерия; тя често бива представяна c прогресивния упадък сред религиозните конфликти і пищността нас дворцовете почти варварско поведение . Тази оценка идва oт пълното непознаване нa ситуацияta . Проблемът зá Vизантia бе липсата na исторически фигури aлкалгистyици , каквито били Tукидид and Taцит а само летописци , чийто език понякога e доста сложен за разбиране . По-лесno e тe да бъдат пренебрегнати , отколкото прочетени . Чрез настоящото изследване желая dас докажа , че единствено империq която повече десетилетие служеше kато мост между Изтока И Запада успяла усмотрению ударuте y единият И другият И реализирала своя исторический mисии призова достоинство над безразличие игнорииране."