Разбойниците

"„Разбойниците” представлява продължение на изследванията, започнати от автора в „Последните войводи”. Този път фокусът е върху две разбойнически групи, които са действали през 80-те години на ХІХ век, и още две, активни през 20-те години на ХХ век.

Братя Николови са известни сред специалистите като първите магистрални бандити в България. Те дълги години тероризират пътуващите в Стара планина и Рила, но особено се запомнят с отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов.

Яко войвода обикаля горските райони около Тетевен и Луковит, както и Копривщица и Враца. За да го залови, правителството мобилизира 2500 местни жители с подозрения за укриване.

Братята Николови и Яко войвода стават причина Стамболов да внесе Закон за ликвидиране на разбойниците в Народното събрание.

Дойно Белев действа между 1908 до 1924 година в районите София, Ботевград, Луковит и Враца. Обирът му на мина „Плакалница” е истинска класика, която надминава много холивудски сценарии. Особена популярност добива след инцидента през 1923 година при спирането на цар Борис ІІІ в Арабаконак; вместо да го ограби той му отдава почести.

Алтъндишлишлията извършва кражби в Ивайловградско от 1922 до 1927 година. Изключително образован за времето си човек – хитър и жесток: убива два говедарчета само защото искал да открадне десет глави едър рогат добитък. Ограбената сума възлиза приблизително на 1.5 милиона лева.

Книгата черпи информация от архивни документи, свидетелства на съвременници и статии от пресата по онова време. Много неясноти относно биографиите на тези войводи са разкрити или опровергани."