Боянски псалтир. Среднобългарски ръкопис от XIII век

Боянският псалтир е среднобългарски ръкопис, датиращ от втората половина на 13-ти век. Той беше открит през 1977 година по време на реставрация на Боянската църква, когато е бил намерен зазидан в една от стените. При разкриването си, ръкописът е бил значително повреден от влагата и много части от текста са нечетливи. След това той е предаден за реставрация в специализирана лаборатория към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В момента се съхранява в Националния исторически музей в София с инвентарен номер NMH. Slav. 1 и включва 115 пергаментни листа, които съдържат предговор, текстовете на Псалтира и част от библейските песни, следващи псалмите; обаче краят му липсва. Това представлява най-старият известен препис на псалтир у нас.

Изданието е подготвено от доц.д-р Ивона Карачорова от Института за български език при БАН и издадено чрез Националния исторически музей. Ръкописът е внимателно разчетен страница по страница с прецизност спрямо оригинала. Към него има научно изследване, което разглежда палеографските и кодиколожки особености, графичната система, структурата му, правописа и фонетичните характеристики както и редакционната принадлежност на преписа. Боянският псалтир играе важна роля между писмените паметници на България от XIII век и историята на славянските преводи на псалтири.