Четирите сезона

Шандор Мараи (роден през 1900 г. в Кошице, починал през 1989 г. в Сан Диего, САЩ) е унгарски автор, поет и журналист. Творческата му кариера започва с поезията, но той става известен основно със своите романи и мемоари. Написал е 46 произведения. След Втората световна война и установяването на комунистическия режим в Източна Европа, Мараи напуска родината си. От средата на 90-те години творчеството му – като един от най-влиятелните европейски писатели на XX век – получава нова оценка и бива преведено на множество езици.

Мараи се отличава с умението си да създава кратки философски текстове, които можем да наречем размишления или вдъхновяващи мисли. Той разбира необходимостта от прочистване на човешкия разум и осъзнава значимостта на мъдростите от даоизма и будизма; те са толкова важни за нас, колкото хлябът за оцеляване. Освен това знае, че призванието на писателя е да генерира идеи – вместо онези, които не могат сами да ги формулират; именно той е скулпторът на словото.

„Четирите сезона” представлява сборник с „прозаични епиграми”, посветени на дребни житейски явления с голямо значение, написани с изключително стилово умение и морална строгост. Както казва Дюла Ийеш: „много от частите... са истински стихотворения в проза”. Те заслужават място редом до подобни произведения на Бодлер и Рембо.