Утрото на магьосниците

Книгата е необичайна и предлага уникален поглед към човешката история. Тя е резултат от сътрудничеството на двама интелектуалци, които са жадни за знания. Луи Повел, роден през 1920 година в Париж, основава след войната известната организация „Работа и култура“ с видни личности като Жан Луи Баро, Жан Вилар и Андре Базен. Дълго време той работи като главен редактор на интелектуалния всекидневник „Комба“. Също така, завързва приятелство с Албер Камю и заедно с него и Олдъс Хъксли издават политически памфлет. В младостта си Повел е повлиян от индуизма, а по-късно от Гурджиев – западният "гуру". След напускането на Гурджиев започва плодотворно партньорство с Жак Бержие - човек с интересна биография: герой от френската съпротива, химик със знания за немските научни разработки по време на войната; притежава свръхчовешка памет и дълбоки връзки в тайните общества.

Издадена през 1968 година, книгата представлява оригинална комбинация между история и мистика. Авторите я наричат фантастичен реализъм поради начина, по който реалните исторически събития се преплитат с невидимите духовни влияния зад тях. Мирча Елиаде описва „Утрото на магьосниците“ като любопитна смес от популярна наука, окултизъм, астрология и спиритизъм; обаче тя носи нещо повече — претендира да разкрие многобройни тайни относно живота ни – нашата Вселена, Втората световна война , изчезналите цивилизации и страстта на Хитлер към астрологията.

Книга достига българския пазар със значително закъснение, което прави част от идеите й остарели или демодирани. Независимо от това обаче остава увлекателно пътешествие във фантастичното пространство – авторите вярват в сложността под повърхността на видимото."