Демостен и публичната реч

Деветнадесета книга от поредицата "Философия за всеки". Демостен (384-322 г. пр.н.е.) е оратор, държавник и мислител от Атина, признат безусловно за „перфектен оратор“ (според Цицерон) и като „мярка на ораторското изкуство“ (по Квинтилиан). Той е родом от заможно семейство, но рано започва да се самообразова с произведенията на Платон, Аристотел и Исократ, за да може да защитава правата си в съответствие със законите на времето. В младостта си работи като съдебен говорител (логограф), а по-късно влиза в политиката, използвайки силата на публичната реч в защита на демокрацията. До наши дни са запазени около 60 негови речи, сред които най-известни са тези от цикъла „Филипики“.

На границата между двете ери Демостен е почитан за красноречието си. По време на разцвета на византийската литература той получава критика заради републиканските му възгледи; през периода на Френската революция обаче те го поставят в централна роля именно благодарение на този патос. Днес обаче интересът към него намалява с цел избягване на ненужно усложняване по отношение на Македонския въпрос.