Изключващи вината обстоятелства по българското наказателно право. Теоретичен модел за усъвършенстване на законодателството

Книгата представлява първото изчерпателно монографично проучване на обстоятелствата, които освобождават от наказателна отговорност в българската правна теория. Чрез сравнителен и исторически подход се анализират особеностите, вътрешните взаимовръзки и отношенията между грешката, случайното деяние и изпълнението на незаконна служебна заповед, опирайки се на достиженията на правната доктрина от 19-ти век до настоящето.

Изследването предлага нова перспектива върху обстоятелствата по чл. 14-16 от Наказателния кодекс, като същевременно разглежда свързаните с тях концепции и институти в наказателното право - вината и нейните разновидности, способността за носене на вина (вменяемост) или липсата й (невменяемост), състава на престъплението, другите фактори за освобождаване от наказание, причинната връзка, етапите на умишлено извършено престъпление и съучастието. Освен това акцентът пада върху основополагаемия въпрос за свободната воля и нейното значение в контекста на наказателната отговорност.

Отделно внимание е отделено на новия чл. 16а НК относно принудата и трафика на хора. В книгата детайлно се разглеждат аспектите около правилното интегриране на актове от правото на Европейския съюз във вътрешноправния ред. Предлага се отменяне на разпоредбите в чл. 16а НК.

В труда са включени критични оценки относно практиката както на Върховния съд, така и Върховния касационен съд по дела с наказателен характер през последните пет десетилетия. Представени са многобройни теоретични заключения и предложения за изменения в Наказателния кодекс.