Дървената народна къща (трето преработено и допълнено издание)

Научните изследвания и публикации, свързани с архитектурното наследство на страната ни, винаги са представлявали предизвикателство както за специалистите, така и за интереса на обикновените читатели и обществото като цяло. В съвременния контекст българското общество проявява засилен интерес към националната си история. Отдават се значителни усилия за изучаване и опознаване на миналото.

Дървената народна къща, която досега е била пренебрегвана в научните анализи, предлага ценна информация не само относно древната история, архитектурата и строителството у нас, но също така предоставя прозорец към начина на живот, културата и художествените традиции на българския народ. Често дървените къщи се смесват с тези от дърво-паянтови конструкции. Затова е важно в началото да бъде уточнено какво точно означава понятието „дървена къща“. В настоящето проучване ще се разглеждат единствено онези къщи, чиито жилищни части са изградени напълно от дърво – т.е., подовете, стените, таваните и покривът са направени от дървени греди или дъски. Когато конструкцията достига два етажа, основите или част от приземието могат да бъдат каменни; все пак горният етаж - включващ спални помещения , кухни и чардаци - остава изцяло дървен. Ако има стаи в приземието те също трябва да бъдат построени от дърво – вътрешността им може да бъде обшита с шинди , а стените към двора или улицата често са направени от талпи.

До момента изследването на дървената къща бе осъществявано главно в рамките на общия архитектурно-исторически контекст или чрез регионални типологични групировки. Опитът да се отдели темата за дървената къща като самостоятелна област в архитектурното творчество показва успешност . Методологията при проучването й в различни планински райони — там ,където тя най-масово присъства — разкрива уникални черти характеризиращи регионалната специфика наред с белезите , определящи общия аспект на тази конструкция . Запазените образци дават възможност за извеждане на заключения относно ранните форми на българските домове във връзка с историческото развитие 以及 географското им разпространение .

Правилното систематизиране примери масово срещащи се по територията води до разработването нова териториална та типологична класификация . Проучваниято акцентира върху плана базисни принцип при анализа развитиетона дома :от простота до сложност ;с оглед истирико-социалното му развитие – оформяне система отражаваща историческата прогресия .
При проучване типа домове внимание получават архитектурно-художествени концепции , които стоят зад формулирането пространствения дизайн интерьрa даже когато той притежава простота но високи визуални качества особено отношение приложението деревянная резба.
Тази традиционна форма представллява уникално явление у нас:прилагана през вековете тя успява достигне завидна степен усъвършенстване детайли благодарение което заслужава специализиран статус исторически период около Възраждането..