Възрастта при социализма: поколения в семейството и обществото

Вместо да следва хронологичната последователност, тази книга започва с темата за старостта. Логиката ѝ е свързана не толкова с индивидуалните съдби на хората, а по-скоро с "жизнения път" на самия режим. За младия строй старостта представлява нещо ненормално, тъй като напомня за миналото, от което той се опитва да се дистанцира; затова тя трябва да бъде изолирана и прикрита или поне – незабелязвана от институционалния поглед, насочен към бъдещето. С времето обаче, когато режимът остарява без да стари неговата утопична идея, необходима става някаква форма на преодоляване или дори преобразуване на старостта. В крайна сметка "младежкият" революционен импулс постепенно прави място на консерватизма и стремежа към контрол и задържане на младостта в познати рамки.