Червената книга (Liber Novus). Текстът

"Червената книга" (Liber Novus) на Карл Густав Юнг, швейцарски психиатър и основоположник на аналитичната психология, представлява непубликуван труд, който авторът е създал в периода 1913–1929 г. Този дневник съдържа неговите сънища и видения от будно състояние и е оформен като средновековен ръкопис с илюстрации, замислен да бъде храм на душата чрез образи и думи.

Книгата за първи път излиза на немски и английски език през 2009 г. Тя е резултат от дългогодишен психологически експеримент, вдъхновен от античните герои Одисей и Орфей. Юнг предприема рискованото пътуване надолу в бездната на колективното несъзнавано, отдавайки своя живот – тялото, душата и ума си – за среща с архетипите, които населяват дълбините на човешката природа. Въпреки че вече е спечелил известност приживе, той се впуска в това приключение с надежда да възвърне загубената си душа след суетното лутане.

По време на мистериозния процес от несъзнаваното изплуват неочаквани идеи под формата на различни образи - старозаветния пророк Илия, юдейската принцеса Саломе; героя Зигфрид от нибелунгската сага; Парцифал – рицаря на Граала; раннохристиянския анахорет Амоний; шумерския герой Гилгамеш (Издубар); маг Филемон и партньорката му Бавкида. Под водството на архетипния Филемон Юнг разговаря със собствената си душа, която понякога приема облика на змия или птица. Той получава седем урока от Филемон относно мъртвите души και научава за божествения аспект вътре в себе си - новородения Бог.

Сблъсъкът с несъзнаваното в "Червената книга" става основният материал (materia prima), чийто опит през годините формира ключов момент (lapis) за творческия път (opus) на един от най-влиятелните учени по тематика около човешката душа през ХХ век - неговият проект за единство (mysterium coniunctionis).

Юнг смята "Liber Novus" за основополагащ източник към всичките свои по-късни идеи. Дръжвана в тайна до девета година от XXI век , книгата предизвика значителни последствия още преди публикуването й.

Десет години след премахването ѝ тя вече достига до българските читатели."

Пламен Хаджийски