Не върви сам по пътя

Ада е на петнадесет години и целият й живот се върти около училището, където стреми да бъде успешна, както и около майка си - художничка с бохемски начин на съществуване. Въпреки това, един ден спокойният й свят изведнъж става непредсказуем. Причината за това е появата на Егзон.

Егзон също е петнайсетгодишен. Той е родом от Финландия, но в очите на финландците той представлява имигрант. Неговият мир също изглежда стабилен - училище, майка и приятели от общността на имигрантите, но го мъчат дълбоки семейни тайни. Объркан и недоверчив, Егзон използва художествения си талант за графити...

В един момент по колата на главния учител се появява графит с изображение на младо момиче и надпис: „Бягай“. Ада разпознава себе си в него, но не може да избяга от ситуацията въпреки скандала; всъщност тя не желае да бяга - особено не от красивото момче от Косово.

Ада и Егзон идват от два напълно различни свята и все пак изпитват любов помежду си. Първата им любов значи много и променя техните възприятия за света около тях. Но в даден момент тази връзка започва да заплашва да се разпадне, носейки ги със себе си сред разрушенията...

Тази книга притежава силна поетична стойност - разглежда поривите на младостта и първата любов, а също така подчертава важността на зрелостта и поемането на отговорности. Творението е удостоено с най-високото отличие в областта на младежката литература във Финландия - наградата „Финландия“.