Шепотът на гигантите

Книгата разглежда две легендарни раси: гигантите и джуджетата. Митологията използва преувеличение на физическите характеристики, за да подчертае тяхната принадлежност към свят, в който аномалиите и отклоненията от нормалното дори в размерите са обичайни. В този объркан свят доминират силата и хитростта, а неговите жители извършват злодеяния не само спрямо хората, но също така срещу боговете.

Тези две раси се възприемат като "стари" и "чужди", различаващи се етнически от съвременните народи. Поради техните амбиции и богохулства боговете ги прогонват от земята им и ги затварят в подземния свят. Все пак материалните доказателства за тяхното предишно присъствие остават - руини, могили, блата и огромни кости напомнят за времето, когато те са населявали света: видими знаци на това какво е било някога.

Днешните места все още излъчват опасности; там продължава да звучи "шепотът на гигантите". Акустичният код позволява комуникация между двата свята, които иначе не могат да се виждат взаимно. Заради това те „се чуват“. Легендите разказват за потънали градове или църкви с шумове идващи от езерата – например звукът на стада или звънене на камбани.

Тракийската религиозна традиция също носи следи от тези митични раси. Според вярванията траките произлизат именно от гигантите; полуостров Палена в Халкидики е бил сцена на борба с чудовища (гигантомахия). При повреди открития там често били намерени огромни кости, а самият ландшафт се е оформил благодарение на канарите хвърлени срещу боговете от страна на гигантите. Дори до днес по обяд може да се чуят въздишките на изпратените под земята богохулници. На планината Хемус има пещера, където титаните са били заключени след поражението си от боговете; името ѝ произлиза от кръвта пролята при битката със Зевс.

Освен родина на великани Тракия ражда също пигмеии - малко племе което постоянно воюва с жеравите. Книгата прави опит чрез сравнения главно базирани върху индоевропейските митологии да реконструира важна част от тракийския фолклор.