Възхвала на Ханс Аспергер

„Това е несъмнено един от най-искрените и болезнени, но в същото време и светли, смели, дълбоки, зрели, честни и човечни разкази за родителството, които съм срещала. Твърдя го без никакво преувеличение или патос. В основата си това е историята на семейството на Златко Енев – писател и издател с дългогодишен живот в Берлин, който е баща на две деца, едното от които има аутизъм. Липсва типичният героичен оттенък; вместо отчаяние или самосъжаление поради трудната ситуация присъстват любовта, топлотата, размислите и познанията. Има откритост, благородство и аналитичност. Също така се усеща надежда, смирение и приемане. Признават се грешки — напълно осъзнати и изразени не с цел да предизвикат съчувствие или драматизация, а за да вдъхнат кураж и предоставят информация на онези хора ,които преминават през подобно изпитание… Стилът му е блестяща комбинация от езикови умения; разказът увлича читателя до степен да го погълне напълно… Това не е просто повествование за аутизма; то разглежда теми като любовта към себе си и другите , семейството , узряването , взаимността , отговорността і свободата . Разказ за живота.”