Голямата странна градина

Във всяко дете се крие възрастен, а в всеки възрастен остава детето. Затова „Голямата странна градина“ е история както за деца, така и за възрастни.

Тази приказка я написах преди петдесет години, когато бях напълно различен от себе си – живеех в съвсем друг живот и тяло. Бях млад, безгрижен и красив, вече бях публикувал две книги. Четях Достоевски и философията, която не разбирах добре; обичах да размишлявам и пиша за смъртта с убеждението, че тя никога няма да ме настигне. Препълнен със страст към словото и вдъхновение вечер ставам буден от думите си; правех горчиво кафе и сядах да творя.

Тогава на света се появи моята първородна дъщеря Неда. Името ѝ избрахме поради значението му - „не“ и „да“, защото истинската жена трябва да бъде между тези два полюса. Възхитен от щастието си реших да благодаря на съдбата с написването на приказката „за деца и възрастни“, посветена именно на Неда – „Голямата странна градина“. Преди няколко месеца случайно попаднах на малката книжка в библиотеката ми. Като я прочетох изпитах смесица от радост и тъга за миналото ми; осъзнах колко близо съм до края на собствената си необикновена градина, пълна със светлина и сенки. Сега надничам зад оградата й, където единствено продължава Пътят.

Пред вас е „Голямата странна градина“… добре дошли в тази книга! Добре дошли при мен такъв какъвто бях!
Владимир Зарев

„О колко малка изглежда тази градина – сто крачки напред или назад, наляво или надясно… А светът не може да бъде толкова тесен; иначе къде ще живеят децата?“
Неда вътрешно реши утре непременно да излезе навън και να потърси своя Път.
Из “Голямата странна градина”