Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература

Образът в книгата на Даниил и неканоничната литература от междузаветния период.

Свещеното Писание на Стария Завет достига до нас от дълбоките времена. То носи откровение за сътворението на света и човека, разкривайки началото на свещената история. Предадено първоначално устно и записвано под Божие вдъхновение, то съдържа божествена истина. Тази истина често е представена чрез образното мислене на древните хора, използвайки изразни средства, език и контекст, които изискват искрена вяра в Бога, задълбочен анализ и усилия за постигане на разбиране. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има множество пасажи, които остават загадка за съвременника и вероятно ще продължат да бъдат трудни за интерпретация както сега, така и в бъдеще. Един такъв пример е образът "Син човешки" в книгата на свети пророк Даниил а също така се среща и във междузаветната апокрифна литература.

Този образ играе важна роля в новозаветната литература. Разрешаването на въпросите относно неговия произход и значение представлява значителен проблем пред съвременната библеистика. Не случайно Barnabas Lindars описва проблема с този символ като "основополагающ център на дебатирането сред новозаветните изследвания през 20-ти век". Темата е сложна както по отношение старозаветния контекст, така и спрямо новозаветния подход. Може да се каже, че тя придобива огромно значение според мястото му в църковното учение от една страна; а от друга – поради комплексността на поставяните въпроси включително аспекти от семитската лингвистика, историята на религиите или историческия портрет Иисус Христос; появяването на синоптическата традиция; теологичното значение във връзка с Евангелията и много други теми.
От автора