Български правни метаморфози

Причините за написването на този текст са две. Първата е свързана със сегашното състояние на правния ред в България, а втората – с преобладаващите тълкувания относно характера и причините за това положение. Лесно може да се забележи, че така нареченият правен аспект на българското общество подлежи поне на дискусия, предвид факта, че доминиращите социални реалности представят картина, която коренно се различава от онази, която би следвало да бъде при условие законът да играе основна роля в нашето ежедневие. Дълго време ситуацията не беше осъзнавана напълно и едва когато проблемът стана изключително остър (и жесток), започнаха да се предлагат разнообразни обяснения за състоянието на закона у нас.

Обикновено тези интерпретации идват от заинтересовани членове на юридическата общност или политически и икономически сили около тях и често те акцентират върху технически или организационни недостатъци и индивидуални отговорности. Тоест въпросът не се разглежда като широк социален проблем, а по-скоро като техническа или лична трудност. Считам тези подходи не само за неправилни, но дори умишлено манипулативни. Неправилната дефиниция на един социален проблем е първата крачка към неговото нерешаване и това далеч не е случайно.

Текстът предлага опит за нова интерпретация на текущото състояние на „закона“ у нас, черпеща вдъхновение от логиката и трансформациите в цялостното ни социално и историческо развитие през последните години.

Моята гражданска и човешка надежда е откритият и компетентен диалог относно социалните въпроси най-накрая да прерасне в конструктивна обществена активност – стига разбира се условията да го позволяват. Както казва Емил Дюркейм: „Единственият начин да покажем движението е просто да действаме.“

Професор доктор Иво Ангелов Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Той има магистърска степен по право и докторат по социология на правото от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2003). В момента той е доцент във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където преподава приложна социология (от 2009 г.), а през 2016 г., става професор.

Автор e на четири монографии както и множество научни статии; освен това служи като депутат в 44-то Народно събрание.