Книгата като обект. Надникване в една домашна библиотека

Всички книги, които можете да намерите на тези страници, са открити в две малки частни библиотеки в Кърджали и Асеновград. Независимо от големите тиражи, книгите издадени през третата четвърт на XX век и толкова типични за това време, постепенно се губят от нашите рафтове. Ръкописно написаните заглавия и съпътстващите ги изображения представляват безценна част от културното ни наследство. Те са важна съставка от националната ни ценност като примери за уникален стил на кирилично писмо, характерен единствено за България. Въпреки че не претендираме за пълнота, представената колекция от корици, суперобложки, гръбчета и титули е истинска утопия за дизайнерите и редакторите.

— Райчо Станев

Подредени или може би не.

Гръбчетата им.

Така изглеждат най-красиво – сгрупираниедно до друго.

Някой преди теб е запълвал тези рафтове с книги.

Такъв набор се показваше с гордост; споменаваш го почти случайно. В онези времена преди Ютюб и Нетфликс, дори без целодневна телевизионна програма.

Има ли някой в наши дни оценява този великолепие?... Какво ни носи то?

То е стабилна стара сила, на която можеш да разчиташ.

Предоставя ти смелост да забавиш темпото и да потърсиш себе си.

— Петя Запренова

Безспорно Борис Ангелушев е явление в българското изкуство. Той поставя рубикон във шрифтовата култура у нас. Донесъл европейски достижения в графичния дизайн, той успява да ги адаптира по начин недостижим досега у нас – вероятно никой след него няма да постигне такова ниво.

— Проф. д-р Стоян Дечев, НХА

В творчеството на Александър Поплилов няма място за случайности. Всеки детайл е внимателно проучен и носи конкретно или подсъзнателно послание независимо дали става дума за изображение или текст. Борис Ангелушев полага основните принципи; Александър Поплилов формира условията за развитие. Заедно те допринасят към оформлението на съвременната шрифтова култура в България.

— Д-р Георги Павлов , НХА