Правни и етични проблеми на донорството и трансплантацията

Трансплантацията представлява един от най-съвременните подходи за лечение на пациенти в съвременната медицина. За някои хора тя не само че удължава живота им, но и подобрява качеството му, докато за други е единствената възможност за спасение. Процесът на трансплантация е тясно свързан с донорството на органи и тъкани. Тези две явления се намират в основата на една от най-чувствителните теми в човешкия живот - „краят“ и „началото“. „Краят“ настъпва при установяване на мозъчна смърт у индивид, а „началото“ се случва, когато чрез трансплантация бъдат възстановени жизненоважни биологични функции.

Смята се, че трансплантационният процес укрепва социалните връзки между хората в обществото. Именно тук двете чувствителни теми – за края и началото на живота – взаимодейства-ват: едно същество продължава да живее благодарение на друго, което вече не е сред нас; обратното важи при отсъствие на донорство или трансплантация, когато както близките, така и обществото губят две личности.

Тези сериозни житейски въпроси включват не само етични и философски аспекти, но също така социални, психологически и теологични проблематики. Те подлежат на строго юридическо регулиране с цел реализиране без користо-лавие в обществото с гаранция за сигурност и коректност от страна на правната система.

Поради това е важно да се изяснят правните условия относно донорството, валидността на волята при предоставяне или приемане на органи, тъкани и клетки; какви са юридическите рамки по време протекциите трапезния процес до законовите защити срещу корупция , неморалност , недобросъвестност или грешка . Анализът нa ситуации , които могат да доведат до негативна ситуация , цели предотвратяването им чрез усъвършенстване нa закона . С наличето nа точна i всеобхватна нормативна база по тези въпроси гражданите , медицинските специалистi i цялостното общество получават увереност .