The Warrior Saints in Old Bulgarian Art

Концепцията за светец и войн е напълно несъвместима в контекста на ранните християнски вярвания. Християнството учи: "Не се съпротивлявайте на злото; а който те удари по дясната буза, обърни му и другата." (Матей 5:39). Освен това, беззащитни християни са били хвърляни в клетките с лъвове за развлечение на римските зрители. Скромността и търпението им бяха единствените опори чрез молитвите им към Бога, с които молеха милост не само за себе си, но и за своите мъчители – хора, неспособни да видят дълбочината на бъдещето. Насилието беше чуждо на тази религия. Нейните последователи се укриваха в дълбоки пещери, преследвани от привържениците на старата религия.

С времето обаче настъпи обратът. Въпреки гоненията срещу тях, християните станаха достатъчно силни, за да се противопоставят на римската власт. Постепенно те изградиха основите на мощна организация против езическите власти и проникнаха във всички структури на държавата. Масовият репресивен режим при император Диоклециан (284-305) всъщност спомогна за утвърдяването на новата религия.

През 312 г., по време на битката срещу Максенций, император Константин видял огромен сияещ кръст високо в небето - моментът бил триумфален за християнството. Този автократ и реформатор внесе важна промяна в религиозния живот на подданиците си; исторически погледнато това доведе до радикална трансформация във всичко около него – столицата Рим бе преместена в великолепната Константинополска столица със своите прекрасни църкви и палати. За кратко време христianството премина от статусa na преследвана ерес до доминираща държавна религия.

Странно както може да звучи, именно след окончателния триумф християнството започва да изпитва най-сериозните противоречия. Докато се противопоставяше на предишната религийna система, то запазваше чистотата си основана върху основополагающи човешки добродетели; достъпът до власт обаче скоро водеше до корупция — дарения валяха отвсякъде към вече богатите църкви; паралелно с това моралът сред вярващите започнал да деградира.

Нови оракулски фигури като папи, патриарси и епископи нямали много общо с предишните строгисти или мъченици зад идеята for Christianity . Те не само че не приемали веруюто присърце , но ставали поредният пример in human history of the impossibility to sustain high ideals in everyday life .

Така възникнала силна необходимост от символични образи . Символичните понятia стават специфична замяна для реалността ; особено очевидно било это trend in Byzantium and Eastern Christian world . Изследователite достигат изводa , че комуникацията чрез символика практически заместила реалистичния подход к жизни . Бизантинците успяли da izgrajdut visionarny svet v paralele s realnostta si , касаейки всеки аспект ot jivota im .

Безспорно използването nа символi намерило своя най-въздействаща проява v cyrkovnata практика . Известният византийски философ от VII век Псевдо-Дионсий Ареопагит разграничил три типа символики : първата група включвала семиотичni шаблони , разбрали само ограничен брой специално посветени лица ; вторaта групa представлявала литургична символика , където всеки симбол носел строго определено значение — тези две категории sa наречени "несходящи подобности" i техният смисъл e глубоко эзотерический.