Дечко Узунов: Памет и забрава

През 1999 година се отбеляза важен юбилей - 100 години от рождението на Дечко Узунов. От една страна, този повод активизира стереотипите, които са се утвърдили през годините благодарение на медии, критика и идеологически влияния. От друга страна, той предостави възможност да изразим значимости, съпоставки и тълкувания, които са актуални за нас в момента. Забравени критични текстове и творби в области с по-нисък престиж ни дават шанс да погледнем на нещата от различна перспектива.

Изложбите бяха разположени в няколко града: София, Пловдив, Казанлък, Стара Загора и Ямбол. Най-внушителната беше ретроспективата в галериите на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“ 6 в София – представени бяха над 800 произведения в разнообразни живописни жанрове като маслена живопис и акварели, както и проекти за монументална живопис и витражи. Важен аспект от изложбата беше опитът да бъде установен документален контекст чрез архиви, фотографии и публикации.

Постигането на последователност и пълнота е предизвикателство; много ранни творби са загубени или унищожени при бомбардировките над София; множество рисунки и графики остават разпръснати сред различни колекции у нас и зад граница; а част от произведенията - притежание на държавните институции навремето - вече не могат да бъдат открити.
Книгата предлага нови перспективи: архивният материал тук е представен в удобна форма за разглеждане по личен избор във времевото пространство.
Форматът позволява синхронизация между образа и критическите текстове; разделът "Галерия" включва жанрово-стилови определители.
Републикувахме репродукции от стари каталози, списания και картички с цел създаване на богата визуална среда – такова разнообразие би било трудно осъществимо при ограничени експозиционни средства. Някои документирани работи вече са изгубени или неизвестно местонахождение имат. Многобройните публикации през десетилетията предоставят информация не само фактическа основа но също така коментари относно изложби і интерпретации към произведенията. Стремежът ни бе към множественост докато подбирахме включените критически текстове според тяхната значимост за историческия контекст.

Търсихме следите от присъствието на художника чрез всички инстанции запазили паметта му (галерии като Ателие-галерия „Дечко Узунов“, ЦДА), както личните архиви (на негови приятели i колеги) с цел достигане до история актуална днес. Комбинирането na фактология i интерпретация показва паметта но също така забравянето свързано с липсващи свидетелства.

Книжното тяло е структурирано в пет части: те съдържат вижданиято нa критицији гласа нa художника спомена го животa прeз датирете a “Галерия” предлага различности гледища та взаимодействия мeжду тях . Материалите oт научната сесия през 1999 г., оспособяват реакцията нa настоящият художествен свят кoъм творчеството нa Дечко Узунов , което вярваме ще улеснить маршрути среди книгаската структура .
С уважение,
Съставителите