Свещените дворци на българските канове

Настоящото изследване се фокусира върху официалната култура на Първото българско царство, с акцент върху архитектурата на двореца. Разгледани са известните теории относно произхода ѝ и е предложена нова, комплексна концепция, наречена "Кавказко-Черноморска". В допълнение, е разработен втори аналитичен аспект, който включва художествени метални предмети (като съкровищата от Малая Перешчепина и Наги-Сен-Миклош), свързани с властта и нейните проявления. Представен е иновативен подход към надписите на камък от езическия период и се предполага, че част от прабългарския елит може да има ирански корени – твърдение, подкрепено с нови доказателства. Подробно разглеждане получават аулите на прабългарите. Освен това е отделено внимание на тъй наречения дървен строителен период в Плиска и образуването на столичния център. За пръв път се провежда метрично проучване на прабългарските монументи от езически времена. Анализирани са дворцовите структури в Плиска и Преслав, като са посочени паралели от различни географски райони.