Революцията в България 1989-1991 Кн.1

Това представляваше революция. Как иначе може да се опише преходът от комунистическата система, в която една партия имаше тотален контрол над държавата, икономиката и обществото, към демокрацията и свободния пазар? Този процес започна с краха на комунизма през 1989 година и доведе до радикални промени в живота на народите от Източна Европа. Революция, която позволи на нас, българите, да навлезем в модерната ера на свобода и демократични ценности.

В своето произведение "Размисли върху революцията в Европа" Ралф Дарендорф правилно подчертава: "Революцията на карамфилите" в Португалия може да изглежда привлекателно като термина "нежната революция" в Чехословакия; обаче понятието за революция е много по-уместно за Централна Източна Европа, където трябваше да бъде разрушен всепроникващият монопол на управляващата номенклатура.

Към края на октомври 1990 г., по време на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж, френският президент Франсоа Митеран организира обяд в Елисейския дворец за българската делегация начело с президента Желю Желев. Разговорът стартира с разкази от страна на българските представители относно сблъсъците между дисидентите и режима на Тодор Живков, промените след 10 ноември 1989 г., както и трудностите пред мирния преход към демокрация. Митеран проявява интерес при слушането им и впоследствие сподели развълнувано колко тъжно му е да чува за изпитанията и проблемите у нас; същевременно го обзема искрена завист – защото рядко едно поколение има възможността не само да преживее подобни грандиозни исторически трансформации, но дори да участва активно в тях. Беше изминала само година от началото на революционните събития у нас и из цяла Източна Европа - времето когато надеждата за свобода и демокрация все още вдъхновяваше хората към борба.