Фройд

"Наистина, значителна част от живота си съм посветил на разрушаването на собствените илюзии, както и на тези на обществото."

Психоанализата може да се разглежда като форма на политика – стратегия за освобождение от това, което ни потиска: нашето Аз, другите и света около нас. Политическите системи винаги са били осведомени за този факт. Животът и творческото наследство на австрийския лекар, психиатър и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939) служат като доказателство за това. Но възниква въпросът: трябва ли да изгорим Фройд и да сложим край на психоанализата? От "Тълкуване на сънищата" до "Мойсей и монотеизмът", идеите му продължават повече от сто години да предизвикват дебати. Известните френски философи и психоаналитици Рьоне Мажор и Шантал Талагран представят аналитична биография, в която разкриват как фройдизмът като концептуална система променя не само начина по който пишем Историята, но също така влияе върху личната история на самия Фройд.