Магарето на Минерва

"Преобразувания в българската философска традиция от Възраждането до края на ХХ век

Тази книга предлага сравнително ясен поглед върху историята на съвременната българска философия, но не претендира за изчерпателност. Ако все пак има известна амбиция, тя се отнася по-скоро към историята на самата история. От средата на ХХ век насам продължава дебатът относно темата за развитието на философията в България, който е значим и определящ за историко-философските изследвания и техните последващи оценки. Задълбочен анализ на този дискурс, както и методите използвани при различни проучвания по въпроса, досега не е осъществен; такъв може да бъде намерен в първата част на книгата. След анализа на метода авторът разглежда различни аспекти от българската философия и нейното развитие. Понеже промените в този процес често са непредсказуеми или трудни за обяснение, смятам че термините „преобразувания“ или „метаморфози“ удачно описват явленията. Някои от тези понякога мистериозни промени намирам за вдъхновяващи и поучителни; други - забавни и смешни; трети пък - тъжни дори стряскащи. Открих подходящ символ за българската философия – Луций от античния роман "Златното магаре" на Апулей: любознателен младеж с леко глуповато поведение, привлечен от загадъчността на магията. Когато вижда как една магьосница се преобразява в сова, решава да опита същото заклинание; ала вместо това той става магаре поради незнание и неопитност. В тази форма геройът преминава през редица приключения докато най-накрая възстанови човешкия си вид – станал е многопо-мъдър отколкото преди началото си като човек. Разбира се, образът му като магаре едва ли може да се сравнява с величествеността на прочутата сова на Минерва, но не мисля че това трябва да ни тревожи особено. Ако философията преживява метаморфози, тогава би следвало подобно преображение да бъде възможно даже символично: магарето може да стане сова! А защо пък обратното?"