България и Византия - титани на кръста

През 924 година византийският патриарх Николай Мистик, известен средновековен интелектуалец, изразява своята мъка относно войните между България и Византия с думите: „...същата скръб, която винаги носим в сърцето си заради общите неволи на Божия народ — ромеите и българите. Защото българският народ е действително част от Оногова, който със своята кръв е изкупил българите и ги е направил братя чрез осиновяването на Светия Дух". Този важен фрагмент от негово писмо показва, че в началото на десети век, по време на Златния век при Симеон Велики, България и Византия са създали споделено културно пространство – основа на Православната цивилизация. Не случайно видният английски учен и философ Арнолд Тойнби стига до извода, че България не само получава византийска култура, но става втори център на православието, който генерира и разпространява култура сред славянските народи.

Тази книга разглежда трансформацията на българите от врагове на империята и "варвари" до интегрална част от Божия народ и творци на Православната цивилизация. Как след два века близост с една от най-влиятелните държави в световната история България се утвърдява като военен конкурент и цивилизационен партньор. Как в критични моменти историческите лидери вземат дългосрочни политически решения вместо да се ръководят единствено от краткосрочни интереси с огромно влияние върху бъдещето както за Европа така и за православното христинство.