Пловдив през Средновековието IV - XIV в.

Монографичният труд „Пловдив през Средновековието IV—XIV в.“ е посветен на втория по големина съвременен български град, който се явява един от най-значимите балкански населени места за разглежданата историческа епоха. Книгата проследява историята на Пловдив от ранновизантийските времена до края на средновековната ера, когато християнската общност на Балканите изпитва последиците от османското завоевание над Византия. През Античността, разположен край река Марица, Пловдив представлява важна метрополия и продължава да играе ключова роля като крепост по главния маршрут между Западна и Централна Европа и Изтока. По време на Ранното Средновековие и до началото на XIII век, той функционира като имперски град с основно значение за административните, военните и икономическите дела в рамките на Византия. Градът наследява богатствата от античната урбанизация и развива византийска култура през следващите векове.

През IX век краткосрочно, а през XII и XIV век за по-продължителни периоди, Пловдив попада под властта на българската държава преди да бъде завладян от османците. След XI век етническият му състав става все по-разнообразен — доминират гръцкият и арменският народности, но постепенно се увеличава присъствието на българите независимо от политическия контекст.

В монографията са използвани множество разнообразни източници в двата основни дяла: Политическата история и анализът за Пловдив с неговите особености. Първата част обсъжда политическите събития свързани с града през този период, докато втората обхваща теми като топографията му, етническия състав , социалната структура , администрацията (както гражданска така църковна), религиозния живот както пътищата свързващи града със съседните територии . Заключителната част носи заглавие "Имената на Пловдив през вековете".