Класическа епиграфика

Епиграфските паметници все още не са получили заслуженото си място в нашата културна среда. Дори когато се намират в музей, те обикновено заемат най-незабележителните и затънали места, с малки изключения. Когато имат придружаващи изображения, именно те привлекат погледите, докато надписът остава на заден план и е възприеман като нещо второстепенно. За широката публика тези предмети изглеждат като остатъци от далечното минало, което е обвито в мистерия; понякога дори изглеждат ненужни или само подходящи за строителство.

Българските земи притежават значително количество епиграфски паметници от древността. Въпреки упадъка през късната римска империя и нестабилното начало на византията, античната традиция успява да оцелее до времето на Първото българско царство чрез безценните първобългарски надписи написани на народния гръцки език от онова време.

С оглед на това новоиздаваната книга има за цел да представи основно тематика, която ще допринесе значително към разширяване на знанията ни относно античния свят. Тя ще поясни спецификите и важността ѝ както за начинаещите учени с професионален интерес, така и за всички любопитни читатели.