Екзегези. Из историята на българската литература

Секуларизацията на културата не е положително явление. През 80-те години на XIX век, след първоначалната привидна радост от наличието на изящна литература, живопис и романистика у нас, настъпват значителни културни трагедии сред творците на тази култура. Обществото желае да съществува с културните достижения, но без присъствието на Бога. Освен това, самата култура се стреми да задоволи духовните нужди на човека. Интелигенцията разглежда разнообразие от национални, исторически, социални и политически въпроси – което само по себе си не е лошо; подобно занимание с човешките аспекти и размисли е нормално.

Но ако решенията за тези проблеми са единствено антропоцентрични, какво представлява такова решение, основано само върху човешката мъдрост и пренебрегващо Божията? В българската поезия религиозното чувство е рядкост – фактът не остава незабелязан от младия Атанас Далчев.
Сава Сивриев