Принудителният труд в България (1941-1962). Спомени на свидетели

Тази книга е посветена на спомена за принудителния труд в България, на който са били подложени български граждани по време на два различни политически режима. Основната цел на изследването е да се проучи как различните форми на предаване – писмени, устни, визуални и ритуални – оформят колективни памети и идентичности. Анализирани са основните мотиви и модели на самоидентификация в спомените, както и институционалните и политическите субекти, които участват в изграждането на културите на паметта и съответно общностите около нея. Освен това се разглеждат приписваните значения към тези памети и тяхната трансформация с времето в контекста на различните политики за памет през социализма и постсоциализма.