Нацистът и фризьорът

Хилзенрат създава своя роман между 1968 и 1969 година. Повече от шестдесет германски издателства отказват да публикуват ръкописа, тъй като темата за Холокоста е все още деликатна, а описването на войната с хумористичен тон се смята за неуместно. Страниците, наситени със сексуални сцени, са възприемани като политически некоректни и обидни. Романът дебютира в САЩ през 1971 г., преведен на английски език, и бързо става популярен сред читателите. Този успех принуждава немските издатели да преразгледат позицията си и книгата излиза в оригинал през 1977 г. под егидата на издателство в Кьолн; първоначалният тираж от 10 000 копия се разпродава за месец. Германия най-накрая започва да оценява Хилзенрат, а до този момент романът вече е продаден в над 250 000 екземпляра и е издаден в двадесет две държави на шестнадесет различни езика; авторът получава осем значими литературни награди.

„С напредване на времето злодеянията на Хитлер придобиват все по-абстрактен характер, забравяме онези ужасни хора, които без колебание можем да наречем нацисти – немската версия на Homo sapiens, без която кариерата му нямаше как да бъде реализирана. При положение че толкова много ужасяващи неща са се случили „без никой да знае“ или „без никой да желае“, човек започва да задава въпроса: кой всъщност извърши тези действия? Кой беше достатъчно „порядъчен“, за да изпълнява смъртоносните заповеди и кой толкова „безсрамен“, че успя след това спокойно да се прибере у дома с чувал златни зъби като военна плячка?“
Из рецензията на Хайнрих Бьол относно "Нацистът и фризьорът" в списание „Die Zeit“.

„Сатира върху евреите и SS. Авантюристичен роман с гротескни елементи; странен и понякога шокиращо лаконичен - разказван с черен хумор за мрачните времена.“
Отзиви от списание „Der Spiegel“.