Изгубените еднорози на революцията

Книгата "Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години", написана от Миглена Николчина, разглежда дилема, която е както екзистенциална, така и методологична: как да се придаде осезаемо единство на нещо, което по своята същност е било разпокъсано в несвързани проявления. Основната част от произведението представя фрагмент от живота на духа в България през 80-те години – живот, който след 1989 г. претърпява трансформация до неузнаваемост и дори става противоположен на предишния си вид. /Кольо Коев/

Създадохме си образа, че желаното вече съществува - и опитвахме да го реализираме с наличните средства колкото можем. Смущенията след промените произтичаха от осъзнаването на тази заблуда; но заедно с него изчезна и магическият еднорог: от този момент нататък конвертируемите дискурси забравиха онова, което аутистичните индивиди не можеха да изразят./Миглена Николчина "Изгубените еднорози на революцията"/