Тя се казваше Татяна Кн.1 от Хроника на Великото десетилетие

Седмият стрелкови корпус на Южноуралския военен окръг е заел позиции за полева отбрана, като личният състав се е изтеглил на 5 километра назад. В района на отбраната остават стотици танкове, бронетранспортьори, оръдия и минохвъргачки; вместо войници в траншеите и блиндажите сега могат да се видят крави, коне и овце. Планът предвижда три ядрени удара по подготвената отбрана, които ще открият коридор за настъпващите сили. Вторият и третият удар са симулирани чрез взривяване на хиляди варели бензин в специално оформени огромни изкопи. Първият ядрен удар обаче е истински – той ще бъде извършен от самолет Ту-4А с бомба РДС-4 "Татяна", която има мощност 38 килотона - еквивалент на Хирошима и Нагасаки плюс малко допълнително разрушение. Бомбата ще бъде пусната от височина 8000 метра и ще експлодира на 350 метра над земята. В 9:33:10 часа на 14 септември 1954 г., злодейката "Татяна" започва своето падане със слаб звук. След 48 секунди тя достига зададеното ниво и избухва.

Основният въпрос остава: ЗАЩО!!!

През втората половина на ХХ век става възможно унищожаването на противника без необходимостта да пробиваме неговата защита; нека той заема защитни позиции, а ние можем да го ликвидиране с ядрени удари.

Жуков обаче не желае да разрушава враговете си градове, гаражи, пристанища или фабрики – целта му е да ги завладее живи. Нашата мисия е завладяването на Централна и Западна Европа.

Опитът от ученията проведени в Тоцкия полигон не може да бъде адаптиран към никакви други сценарии освен освобождението към Западна Европа.