Съчинения в 7 тома Т.5: Публицистика - Средство да имаш врагове

Захарий Стоянов представлява забележително явление в нашата история - той е изненадващ и противоречив през целия си живот, а дори и след него! Не може да бъде описан като статичен образ на картина, тъй като прилича повече на нестабилно зрънце живак - когато се опиташ да го хванеш, веднага осъзнаваш как те наблюдава с усмивка от неочаквано място!

Сега обаче възникват въпроси относно организирането на неговата публицистика. Да я подредим ли по хронология, жанрове или по друг начин? Ако пренебрегнем установените правила, можем ли да му придадем по-ясен и автентичен образ, който отразява както самия него, така и времето?

Как едно неграмотно овчарче от Медвен успя да стане блестящ публицист? Може ли човекът, който узурпира Българската конституция и беше жестоко подиграван като Искендер бей, за кратко време да свърже съдбата си с българите и да провъзгласи "Няма Батенберг - няма България!" Какви са причините зад споровете ни около фразата "Бил той който и да е"? Кога Румелия стана част от нас? И после: "Трябва ли Румелия действително да съществува?" След като е бил в централната роля на Съединението, защо в вече обединена България твърди притеснено: "Ние сме трима голи вестникари само!" Наистина ли вярваме в твърдението “ние никога не смесваме литературата с политиката”? Как изглеждат тези размисли след сто години?