Завръщането на инката

В края на 80-те години Елизабет Дженкинс предприема първото си пътуване до Перу, където отива на необходима почивка с намерение да посети приятелка и да изследва местните лечителски практики. В този момент тя открива една вълнуваща страна, която я привлича силно, а също така усеща дълбок вътрешен зов. Заради това решение тя се връща в Сан Франциско, прекратява докторската програма по психология, оставя годеника си и продава всичките си вещи, за да се върне отново в Куско, Перу – без ясни мотиви зад действията си. След като стъпва отново на древната инкска земя, Елизабет осъзнава как следването на духовните импулси започва да носи резултати: то я отвежда в незабравимо пътешествие сред мистериите и сенките на Андите. В крайна сметка, преодолявайки първоначалните трудности и духовни "пречки" под ръководството на учител от третото ниво, тя успява да постигне напредък във висшата инкска мъдрост. С помощта на андски жрец от четвърто ниво получава Голямото инкско посвещение хатун карпай. През следващите петнадесет години активно пътува, изучава и практикува мистичните традиции на древните инки докато води другите по техния път.