Трактат за живописта

„Трактат за живописта“ е безспорно един от най-влиятелните и основни теоретични трудове на Леонардо да Винчи. През годините много хора са се опитвали да намерят в него отговори на важни въпроси: Съществува ли принцип, върху който се изгражда живопистта? Какво осветява този принцип – цялостна философия или конкретни идеи? До каква степен той отразява вижданията на самия Леонардо?

Да Винчи анализира различните движения и инциденти при човека; разглежда облеклата и характеристиките на дрехите; начина, по който фигурите могат да бъдат представени с грация; играта между светлина и сянка; перспективата, отблясъците; отраженията, както и контрастът между тъмното и светлото в природата – планини, дървета, зелени площи, облаци и хоризонт…

Книгата „Трактат за живописта“ е преведена от италиански език благодарение на големия български хуманитарист Владимир Свинтила, а редактор е покойният преводач Петьо Ангелов.

Най-често издаваният ръкопис на Леонардо остава "Трактат за живописта". Все пак тя е била четена предимно от художници и изкуствоведи. Влиянието ѝ върху развитието на живопистта не може да бъде пренебрегнато. Този трактат наподобява силна напитка, която трябва да се пие внимателно. Нуждае се от изучаване – човек би трябвало постоянно да я носи със себе си и периодично да я преглежда. Това произведение служи като наръчник за необичайната връзка между природата и нейното пресъздаване върху платното.