Избрани съвети

Веднъж един старец ми сподели: „Християнинът трябва да избягва нездравата религиозност, която се проявява както в чувството на превъзходство заради собствените добродетели, така и в самоосъждането поради греховете си. Има разлика между комплекса и смирението; унинието не е същото като покаянието.

Един път при мен дойде светски лекар-психиатър, който започна да критикува християнството, твърдейки че то поражда комплекс за вина и униние у хората. Отговорих му, че наистина някои християни страдат от чувство за вина – понякога по своя собствена воля или по причина на другите. Но също така е важно да признаем, че невярващите са подложени на много по-сериозна болест - гордостта. Докато комплексът за вина сред вярващите може да бъде преодолян чрез покаяние и изповед близо до Христос, гордостта у тези далеч от Него остава неизлекувана.”

Тези думи осветлиха моите размисли относно психологическите аспекти на християнството. Разбрах, че отец Порфирий ни насочва към избягване както на гордостта с лицемерната самоправедност типична за фарисеите, така и на самоумаляването характерно за страхливата „християнска” съвест. Видях как увереността у онези, които се считат „чисти”, и тревогата у тези с чувство за винa всъщност са две лица на една монета - гордостта. Истинският вярващ получава освобождение от комплекса за вина чрез изповед и опрощение и радостно приема свободата дарена му от Христос. Той знае това като Божий подарък и не изпитва желание да се възвеличава; чистотата му идва благодарение на Христовата жертва.

Старецът ни указа начин как да избегнем злото (греха) а още повече – най-лошото проявление негово – гордостта спрямо нашите добродетели. Така можем да достигнем до най-висшето качество – смирението. Затова той настоявал истинското смирение да бъде защитено от фалша: „Трябва да сме смирени без обаче просто να говорим смирено," казвал той. "Смиренословието е дяволска примка водеща до отчаяние и безделие; докато автентичното смирение вдъхновява надежда и стремеж към изпълнение Христовите заповеди.”