Monet

Наричан "Принц на импресионистите", Клод Моне (1840-1926) промени представите за функциите на живописта върху платно. В опозиция на вековните традиции, той не се стремеше единствено да пресъздаде реалността, а по-скоро самия процес на възприятие. Работейки "на открито" с бързи и импулсивни четки, той изследваше как светлината играе върху цветове, форми и контури, както и начина, по който тези визуални впечатления достигат до окото.

Интересът на Моне към пространството между мотивa и художника обхващаше също така преходния характер на всяка картина. В любимата си серия с водни лилии, както и в произведенията си с тополи, купчини зърно и катедралата в Руен, той многократно се завръщаше към един и същи мотив при различни сезони, метеорологични условия и часове от деня, за да разгледа постоянната изменчивост на нашето визуално пространство.

Тази книга предоставя основното въведение в творчеството на художник, чиито произведения едновременно размишляват върху целта на изображението и течението на времето; по този начин те необратимо променят историята на изкуствата.