Епопея на изгнаниците

Д-р Влахкинов е роден в Пловдив и произхожда от известен семеен род. Неговият баща завършва право във Виена, а майка му е австрийка. Той получава медицинското си образование в България и Швейцария, специализирайки неврология. През 1967 година заминава да работи в Етиопия, където прекарва четири години, оказали значително влияние върху неговата личност и професионално развитие. По време на престоя си там той има възможността да се запознае с хора от управляващите среди и да разбере механизмите на управление, както и моралната корупция сред много партийни функционери. Това го подтиква към решението да напусне страната със семейството си с цел „да бъдат свободни хора в свободния свят". Лятото на 1972 г., след период на напрежение и страх, те намират убежище в Швейцария. Д-р Влахкинов започва работа като невролог-епилептолог – своята специализация.

Настоящата книга представлява искрен разказ за страданията, надеждите и трудните житейски уроци на автора; написана е увлекателно без излишна претенциозност. Спомените му са ярки и живо предадени; създават усещането за невероятни приключения далеч от дома, но с горчивината от познатата ни пошлост и невежеството на некомпетентни чиновници и „дипломати“. Най-същественият момент обаче е, че това не е произведение изпълнено с омраза или надменност спрямо България; по-скоро става дума за изповед на човек желаещ да сподели собствената си истина - опитвайки се да освободи себе си от вината на незавърналия се блуден син - защото той избира съдбата на свободния човек над привидната сигурност на познатото битие.