Българската одисея на Весна Парун

Тази история датира отпреди петдесет години и разказва за любов и свобода, чието значение едва сега осъзнаваме в цялата му дълбочина.

Първата част на книгата представлява драматичен отчет за 60-те години на ХХ век, изразен чрез "роман в писма" между хърватската поетеса Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимната им кореспонденция от периода 1963–1965 година, до последното им общуване три десетилетия по-късно, е поставена в контекста на глобалните събития: „измамната свобода“ през 1962 г. и настъпилата след това Студена война с нейния тежък отпечатък върху културните процеси и международните отношения. Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че Весна Парун е принудена да напусне България през 1967 г. Нейното приятелство с дисидентски настроени автори като Радой Ралин и Блага Димитрова, както интересът й към самоубиеца Пеньо Пенев и „майсторите на страданието“ Яворов и Ясенов показват нейната свободолюбива натура против тоталитаризма. Тази независимост се проявява също така в личния й живот – тя избира да живее без обвързаности. Интимността на писмата й изгражда един сложен портрет – толкова талантлив колкото самото й световноизвестно творчество.

Втората част съдържа стихотворения, есета и пътеписи на Весна Парун относно България, която тя смята за своя втори дом. Овладяла богатствата на нашия език, тя превежда множество български поети - от символистите до съвременниците им. Модерният й стил несъмнено оказва влияние върху новаторските ни творци; не е случайност фактът, че тя сама получава преводи от широк кръг поддръжници. Книгата включва факсимилета от нейни писма, богат снимков материал и две оригинални рисунки подарени на български приятели.

Катя Зографова