Слънчо, грей!

Името и литературното творчество на словашката авторка Мария Тополска са неразривно свързани с България и българската култура. След като завършва учителския институт в Прешов, тя работи като учителка в чехословашкото основно училище в село Горна Митрополия, Плевенско от 1929 до 1940 година. През 1940 г. се връща обратно в Словакия и започва активно да се занимава с литература. От 1947 г. дели времето си между Братислава и София, където съпругът й е назначен в Чехословашкото посолство и Културния център на Чехословакия. Тя извършва значително количество преводи от български език, включително над шестдесет книги на български автори, а също така е редактор на списание „Словачка”.

Первые нейни новели за живота на словаците в България са публикувани през 1941 г., а по-късно те са включени в сборника й „Окови на земята” (1944). Втората й белетристична книга носи заглавие „Отровни години” (1949).

Освен прозата, Тополска започва да пише стихотворения за деца, които излизат под формата на книги: „Преди лягане” (1960), „Синьо небе – летен ден” (1970), „Синьо-бял свят” (1974), „Утринен свят” (1979), „Златно лято” (1983) и избрани стихотворения под названието "Зелена за жабката" (1984).

Мария Тополска заслужава нашето признание и обич със своите произведения и многобройните художествени преводи от български език.